Nov 14, 2013, 6:22 PM

Презрение

1.2K 0 3

                                                

                                                                       Презрение

 

 

                                               Невежество, ти брат на злото и

                                               майка на мизерията черна,

                                               о, колко хора носят ти теглото,  

                                               а колко ли от тях са твоя орда верна!

 

                                               Пусни човека, отивай си далече още днеска,

                                               пусни си челюстите злобни от плътта му,

                                               с какво ще го спечелиш, махай се,

                                               проклета да е природата ти зверска!

 

                                               Е, ти имаш право, служиш си на някои,

                                               които чернят се със кръв човешка?

                                               Душите, сърцата не можеш да отнемеш,

                                               които винаги стремят се към прогреса!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лукан Луканов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, цял живот този бич е пред очите ми и една случка неотдавна много ме ядоса.
  • Да, невежеството е голяма болест на човечеството! Но всеки има правото да се справи с него! Поздрав, много ми хареса стиха!
  • По-добре не бих успяла да го опиша ..

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...