Nov 14, 2013, 6:22 PM

Презрение 

  Poetry » Phylosophy
1067 0 3
Презрение
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна!
Пусни човека, отивай си далече още днеска,
пусни си челюстите злобни от плътта му,
с какво ще го спечелиш, махай се,
проклета да е природата ти зверска!
Е, ти имаш право, служиш си на някои,
които чернят се със кръв човешка?
Душите, сърцата не можеш да отнемеш, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лукан Луканов All rights reserved.

Random works
: ??:??