При моето море

Поезия » Пейзажна, Философска

1K 11 19

Ето, обещах ти и се връщам.

Прегърни ме, моя синя нежност!

Даже разгневено и намръщено,

всякак те обичам!... Неизменно.

Само да те вдишвам - и ми стига.

Взорът ми да тича по вълните...

И духа ми паднал да повдигаш –

с чайките отново да политне!…

Ето, обещах ти и се връщам!

Нямаше без теб да има лято!

Ти си винаги едно и също –

моя синя вечност... необятна!...

Албена Димитрова

23.8. 2018.

Св.Константин и Елена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Веси_Еси (Еси)

Красота!

2018-09-28T16:57:31+03:00
valcanyon (Валентин Миленов)

Много хубаво стихотворение

2018-08-27T12:31:15+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Много е хубаво, Албена! Поздравления!
Ето, обещах ти и се връщам.
Нямаше без теб да има лято!
Ти си винаги едно и също -
моя синя вечност... необятна!...

2018-08-26T18:25:54+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

То е пред мен и напълно споделям с теб очарованието от неговата необяснима привлекателност.Може би защото е станало символ на нашата душевност.
Поздрав!

2018-08-26T18:16:30+03:00
voda (Елица Ангелова)

Това "мое" в заглавието и на финала внушава толкова искрена обич! Съпреживях твоите чувства, Бени!
Поздрави за теб и морето!

2018-08-26T03:58:38+03:00