24.10.2017 г., 10:34 ч.
При музата пазя си ред
На моменти отчайвам се просто
и замлъквам за дълго смутен -
нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен!
И безсмислено драскам по листа,
но от никъде лъч светлина!
Силни думи, неказвани, искам
да напиша, но бягат ми - нà!
У дома и стените облепих
със поети - портрет до портрет!
Белким музата тъй да се сети,
че и тука живее поет.
Пък си мисля - че как ще се сети?
Само аз ли я чакам в нощта?
Що зациклили има поети
и последна надежда е тя!
Но ще чакам, какво ми остава?
И ще драскам куплет след куплет.
Тя, хартията, всичко прощава.
А при музата пазя си ред!...
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за присъствието ти тук и за коментара, Елка!...Извинявай, че едва сега ти отговарям, но някак съм го пропуснал преди... Желая ти една успешна седмица и много вдъхновение!...
-
Много весело! Идва май често тази муза при автора! И дано да е все така с ведра усмивка!
-
Благодаря!...
! -
Много свежо и остроумно си изразил познатото ни настроение!
-
Удоволствие е за мен вниманието ти към поетичните ми опити, Райна!...
Благодаря!... -
Когато Музата те навести, недей да й отказваш ти! Бъди засмян и вдъхновен, готов за бурни редове...
А всички ние ще четем! -
Любо, благодаря ти, приятелю, за чудесния коментар в мерена реч!... Много ме изкефи, да знаеш!...
Рени, благодаря и на теб за присъствието тук и добрите думи!...
Приятна вечер и на двамата!... -
Супер си си - както винаги, Роби!
-
Не се измъчвай ти братле,
тя, „Музата” е твар неблагодарна,
понякога зарязва те – добре…,
не може вечно да ти бъде вярна.
Ти знаеш и в живота е така -
отсвирва те любимата жестоко,
защото някой с ланци на врата
е обещал да „гази надълбоко”.
Ще кръшне може би за месец - два,
но после знай косите си ще скубе
и ще се върне пак при теб едва,
когато разбере, че всичко губи…
На твойте колене ще се намести
и пак ще ти шепти със нежен глас
„Смилих се аз над дните ти злочести
и вечно твоя „Муза” ще съм аз”!
Поздравления Ники! Както винаги зареждаш с настроение! -
Меги, Надя, Силвия, Валя, Георги, Ани, Мариана, Влади, Пепи, Албена, Стойчо, dreamsinrhymes (dreamsinrhymes), Веси, Нина, благодаря ви, че споделихте терзанията ми...Предполагам, че всеки от вас ги е имал в един или друг момент, но...такива са музите - явяват се винаги по свое, а не по наше желание!...Повече търпение е нужно и все в един момент ще почукат на вратата ви!...Важното е да не се отчайвате!...Просто си изчакайте реда!...
-
Е, че е хубаво! Не се отчайвай...при мен музата беше "избягала " няколко години, но...пак се появи!
-
Запази едно местенце и за мен, Роби. На всеки се случва да я чака, тази непостоянна приятелка - музата... Благодаря ти, че отново ни радваш!
-
Хареса ми! Поздрав!
-
"Откровено!"И аз зациклих в Откровения;и чакам някоя случайна муза да ме вдъхнови...
Поздрави за написаното от теб,Ники! -
Радвам се на завръщането ти, Роберт! Великолепен, шеговит стих , с лека самоирония... В любими, поздрави!
-
Хахааа, какво ли не правим за Музата - и челна Стойка, ако трябва! Хахаха...Аз обаче, надушвам, че доста сте си побъбрили и тепърва ще ни разказваш - за какво!!! Привет, Роби!
-
Какви са тези портрети - поет до поет. Музата ще стане разногледа. Има да се чуди, къде по-напред да се появи...
А лиричекият има да почака. А така като гледам е нетърпелив.
От всичко правиш стих. Признавам ти го! -
Затова поддържай харем от музи...
Хареса ми... -
Ооо, добре дошъл обратно, Роби! Много ни зарадва! Бях ти писала неизвинено отсъствие, но липсата на муза го извини. Явно се е върнала музата, което може само да ни радва. Липсваха ни усмивките, които ни даваше. Хубав стих за непослушната муза.
-
Неверници са тези музи, трябва да ги чакаш понякога и по седмица, докато се появят.
Хубав ден, Роби! -
Усмихна ме, Роби! Тя и моята е много навейничава, но какво да се прави...
-
Усмивки, Роби, добре дошъл! Тук много хора ще ти влязат в положение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
