При музата пазя си ред
На моменти отчайвам се просто
и замлъквам за дълго смутен -
нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен!
И безсмислено драскам по листа,
но от никъде лъч светлина!
Силни думи, неказвани, искам
да напиша, но бягат ми - нà!
У дома и стените облепих
със поети - портрет до портрет!
Белким музата тъй да се сети,
че и тука живее поет.
Пък си мисля - че как ще се сети?
Само аз ли я чакам в нощта?
Що зациклили има поети
и последна надежда е тя!
Но ще чакам, какво ми остава?
И ще драскам куплет след куплет.
Тя, хартията, всичко прощава.
А при музата пазя си ред!...
© Роберт All rights reserved.
!
