12.07.2020 г., 16:19

При нас

1.6K 1 5

На село е така -

цял ден игра.

Имаме си езеро,

толкова е близко -

на една ръка.

 

Цял ден във водата,

после на тревата -

смях, игри, закачки,

без бавачки.

 

После идва вечерта,

наша е нощта,

тайните остават в тъмнина.

Малко сме на брой,

но селото се тресе от вой.

 

Планината ни е другар.

Пътеките - познати.

Чувстваме се цар

на тревопасни и пернати.

 

Нямаме си ,,дом,,

и си патим ,щом

някой ни подгони. 

Тъй е, лятото при нас!

Разкажете ни за Вас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...