12.07.2020 г., 16:19

При нас

1.6K 1 5

На село е така -

цял ден игра.

Имаме си езеро,

толкова е близко -

на една ръка.

 

Цял ден във водата,

после на тревата -

смях, игри, закачки,

без бавачки.

 

После идва вечерта,

наша е нощта,

тайните остават в тъмнина.

Малко сме на брой,

но селото се тресе от вой.

 

Планината ни е другар.

Пътеките - познати.

Чувстваме се цар

на тревопасни и пернати.

 

Нямаме си ,,дом,,

и си патим ,щом

някой ни подгони. 

Тъй е, лятото при нас!

Разкажете ни за Вас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...