12.07.2020 г., 16:19

При нас

1.6K 1 5

На село е така -

цял ден игра.

Имаме си езеро,

толкова е близко -

на една ръка.

 

Цял ден във водата,

после на тревата -

смях, игри, закачки,

без бавачки.

 

После идва вечерта,

наша е нощта,

тайните остават в тъмнина.

Малко сме на брой,

но селото се тресе от вой.

 

Планината ни е другар.

Пътеките - познати.

Чувстваме се цар

на тревопасни и пернати.

 

Нямаме си ,,дом,,

и си патим ,щом

някой ни подгони. 

Тъй е, лятото при нас!

Разкажете ни за Вас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...