На село е така -
цял ден игра.
Имаме си езеро,
толкова е близко -
на една ръка.
Цял ден във водата,
после на тревата -
смях, игри, закачки,
без бавачки.
После идва вечерта,
наша е нощта,
тайните остават в тъмнина.
Малко сме на брой,
но селото се тресе от вой.
Планината ни е другар.
Пътеките - познати.
Чувстваме се цар
на тревопасни и пернати.
Нямаме си ,,дом,,
и си патим ,щом
някой ни подгони.
Тъй е, лятото при нас!
Разкажете ни за Вас!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
