На село е така -
цял ден игра.
Имаме си езеро,
толкова е близко -
на една ръка.
Цял ден във водата,
после на тревата -
смях, игри, закачки,
без бавачки.
После идва вечерта,
наша е нощта,
тайните остават в тъмнина.
Малко сме на брой,
но селото се тресе от вой.
Планината ни е другар.
Пътеките - познати.
Чувстваме се цар
на тревопасни и пернати.
Нямаме си ,,дом,,
и си патим ,щом
някой ни подгони.
Тъй е, лятото при нас!
Разкажете ни за Вас!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
