12 jul 2020, 16:19

При нас

  Poesía
1.6K 1 5

На село е така -

цял ден игра.

Имаме си езеро,

толкова е близко -

на една ръка.

 

Цял ден във водата,

после на тревата -

смях, игри, закачки,

без бавачки.

 

После идва вечерта,

наша е нощта,

тайните остават в тъмнина.

Малко сме на брой,

но селото се тресе от вой.

 

Планината ни е другар.

Пътеките - познати.

Чувстваме се цар

на тревопасни и пернати.

 

Нямаме си ,,дом,,

и си патим ,щом

някой ни подгони. 

Тъй е, лятото при нас!

Разкажете ни за Вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...