Дълго чакам самотата,
но ето, приближава се (виждам я),
тя идва към мен
и никога вече
няма да бъда сама...
... имам себе си.
Обичам те,
но се уморих
без любов,
без смях,
уморих се
от мислите в съня си...
Прости ми, любими,
вярвам
в твоето любовно сърце,
ще се справи ( не се съмнявам)...
Знам,
никога вече
няма да бъда същата...
... далтонизмът в душата ми,
ще ме събуди
от дълбокия сън, в който заспах,
ще ме изправи отново на крак
( дължи ми го),
за да те нарисувам в любовта си!
© Славка Всички права запазени