Пред мен си,
стоиш. Гориш,
тялото ти е небе...
по залез.
Стъпките ти
събличат миналото.
Стонът, от гърлото
ти пресъхнало
разкъсва ме...
и ме събира.
Изгревът ли
събуди жаждата...
Приближаваш се
отдавна
отпреди смъртта
и след нея.
Гледаш ме,
очите ти
реки дълбоки, тъмни.
Разпознаването - свобода.
Танцът, започва
от усмивката ти.
Целувката ми - хоризонти.
© Надя Всички права запазени