19.07.2016 г., 13:26  

Причина

682 0 3

Множи се стадото.

По пустата земя

безплодна броди.

А сушата отвред

ръце протяга.

Пастирът сляп

към извора го води,

накуцва гърбав,

стискайки тояга.

 

И стадото се юрва,

гладно,

жадно,

към извора

сред тучните полета,

увлечено

от чувството си стадно

да дири брод

през урви и дерета...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраиле, въпросът ти е напълно уместен. Образът на пастира е събирателен, символизиращ грозното, ужасяващото и катастрофичното. Във втората строфа той се превръща в образ фикция – отсъства, но се подразбира.Поздрави!
  • Стадното чувство ще го спаси.Защо му е пастирът?
  • Благодаря! Философските размисли намират израз чрез думите, но тяхната истинска същност е в глобалните проблеми,които ги пораждат и които ни увличат и завихрят в непрекъснатия и неумолим кръговрат на живота. Благодаря още веднъж за високата оценка!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...