19 июл. 2016 г., 13:26  

Причина 

  Поэзия » Философская
522 0 3

Множи се стадото.

По пустата земя

безплодна броди.

А сушата отвред

ръце протяга.

Пастирът сляп

към извора го води,

накуцва гърбав,

стискайки тояга.

 

И стадото се юрва,

гладно,

жадно,

към извора

сред тучните полета,

увлечено

от чувството си стадно

да дири брод

през урви и дерета...

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гавраиле, въпросът ти е напълно уместен. Образът на пастира е събирателен, символизиращ грозното, ужасяващото и катастрофичното. Във втората строфа той се превръща в образ фикция – отсъства, но се подразбира.Поздрави!
  • Стадното чувство ще го спаси.Защо му е пастирът?
  • Благодаря! Философските размисли намират израз чрез думите, но тяхната истинска същност е в глобалните проблеми,които ги пораждат и които ни увличат и завихрят в непрекъснатия и неумолим кръговрат на живота. Благодаря още веднъж за високата оценка!
Предложения
: ??:??