Множи се стадото.
По пустата земя
безплодна броди.
А сушата отвред
ръце протяга.
Пастирът сляп
към извора го води,
накуцва гърбав,
стискайки тояга.
И стадото се юрва,
гладно,
жадно,
към извора
сред тучните полета,
увлечено
от чувството си стадно
да дири брод
през урви и дерета...
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены