Причина

Jul 19, 2016, 1:26 PM 2016-07-19T19:52:11+03:00

Poetry » Phylosophy

465 0 3

Множи се стадото.

По пустата земя

безплодна броди.

А сушата отвред

ръце протяга.

Пастирът сляп

към извора го води,

накуцва гърбав,

стискайки тояга.

И стадото се юрва,

гладно,

жадно,

към извора

сред тучните полета,

увлечено

от чувството си стадно

да дири брод

през урви и дерета...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-07-21T07:26:29+03:00

Гавраиле, въпросът ти е напълно уместен. Образът на пастира е събирателен, символизиращ грозното, ужасяващото и катастрофичното. Във втората строфа той се превръща в образ фикция – отсъства, но се подразбира.Поздрави!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-07-20T23:04:42+03:00

Стадното чувство ще го спаси.Защо му е пастирът?
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-07-19T21:58:24+03:00

Благодаря! Философските размисли намират израз чрез думите, но тяхната истинска същност е в глобалните проблеми,които ги пораждат и които ни увличат и завихрят в непрекъснатия и неумолим кръговрат на живота. Благодаря още веднъж за високата оценка!