Jul 19, 2016, 1:26 PM  

Причина

685 0 3

Множи се стадото.

По пустата земя

безплодна броди.

А сушата отвред

ръце протяга.

Пастирът сляп

към извора го води,

накуцва гърбав,

стискайки тояга.

 

И стадото се юрва,

гладно,

жадно,

към извора

сред тучните полета,

увлечено

от чувството си стадно

да дири брод

през урви и дерета...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраиле, въпросът ти е напълно уместен. Образът на пастира е събирателен, символизиращ грозното, ужасяващото и катастрофичното. Във втората строфа той се превръща в образ фикция – отсъства, но се подразбира.Поздрави!
  • Стадното чувство ще го спаси.Защо му е пастирът?
  • Благодаря! Философските размисли намират израз чрез думите, но тяхната истинска същност е в глобалните проблеми,които ги пораждат и които ни увличат и завихрят в непрекъснатия и неумолим кръговрат на живота. Благодаря още веднъж за високата оценка!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...