Придошла...
И когато понесе я буйна
пролетна вода,
придошла от планински усои,
Тя...
по реката се спусна стремглаво.
Надолу.
Отстрани само стръмния бряг
й напомня спомени прашни...
Ромон тих.
Хладни прегръдки.
Със вятъра.
Бързеи, криволичещи -
завой след завоя...
Бистри, хладни води.
Полутинесто дъно...
Тук-там заседнали дънери,
вкопчили жилави длани
в скалистия бряг - удавници?!
А в очите -
звезди
угасваха, жадни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
