24.06.2012 г., 18:43

Приемете ме

701 0 0

Изпуснах всичките небесни влакове

с последна спирка „Седмото небе”.

Загубих си пътеката към Рая

и ангели не бяха ми дружина.

Изпълниха се всички предсказания

на вещици във полунощна доба.

Да, нямах смелост да отпия капка слънце.

Сърцето ми не звънваше камбанено,

когато най-любими ме предаваха.

Но бях единствено докрая себе си,

заслушана все в химна на Доброто.

Във  мислите ми Подлост не покълваше

и затова ви моля – приемете ме:

наивна, грешна, влюбена безпаметно

в Живота – стария, забавно-тъжен клоун.

Не ме съдете строго и прибързано -

една от вас съм. Но си тръгвам кротко с вятъра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...