Изпуснах всичките небесни влакове
с последна спирка „Седмото небе”.
Загубих си пътеката към Рая
и ангели не бяха ми дружина.
Изпълниха се всички предсказания
на вещици във полунощна доба.
Да, нямах смелост да отпия капка слънце.
Сърцето ми не звънваше камбанено,
когато най-любими ме предаваха.
Но бях единствено докрая себе си,
заслушана все в химна на Доброто.
Във мислите ми Подлост не покълваше ...