Изпуснах всичките небесни влакове

с последна спирка „Седмото небе”.

Загубих си пътеката към Рая

и ангели не бяха ми дружина.

Изпълниха се всички предсказания

на вещици във полунощна доба.

Да, нямах смелост да отпия капка слънце.

Сърцето ми не звънваше камбанено,

когато най-любими ме предаваха.

Но бях единствено докрая себе си,

заслушана все в химна на Доброто.

Във  мислите ми Подлост не покълваше

и затова ви моля – приемете ме:

наивна, грешна, влюбена безпаметно

в Живота – стария, забавно-тъжен клоун.

Не ме съдете строго и прибързано -

една от вас съм. Но си тръгвам кротко с вятъра...