24 июн. 2012 г., 18:43

Приемете ме

702 0 0

Изпуснах всичките небесни влакове

с последна спирка „Седмото небе”.

Загубих си пътеката към Рая

и ангели не бяха ми дружина.

Изпълниха се всички предсказания

на вещици във полунощна доба.

Да, нямах смелост да отпия капка слънце.

Сърцето ми не звънваше камбанено,

когато най-любими ме предаваха.

Но бях единствено докрая себе си,

заслушана все в химна на Доброто.

Във  мислите ми Подлост не покълваше

и затова ви моля – приемете ме:

наивна, грешна, влюбена безпаметно

в Живота – стария, забавно-тъжен клоун.

Не ме съдете строго и прибързано -

една от вас съм. Но си тръгвам кротко с вятъра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...