13.07.2007 г., 14:58

"ПРИКАЗЕН ГЕРОЙ"

1.3K 1 28
Простете му... не знае вече кой е.
Залюбиха го множество принцеси.
Повярва на хвалбите, че от сой е
и вирна нос, подписвайки гротески.
По-светъл и от Бога Аполон е,
с безброен ред от кланящи звездици.
И по-жесток дори от Агамемнон,
но без войски във своите редици.
Ромео бе... но Жулиети много.
И всичките почерпи ги с отрова.
Една повярва, че се срещна с Бога,
сега... не става даже за подкова.
И търси се, но как да се намери?
Герой е вечен, в страници измислени.
Ахил си беше, но стрела прободна
превърна всички приказки в безсмислени.
Сега е Аладин... с летяща черга,
политне ли, отровно задъждява.
Но вижда се - със таз вълшебна лампа
крадецът как във принц се изживява.
Простете му... не знае вече кой е.
Просторът отесня от гордостта му.
Но в приказките само той герой е.
Там нека аплодират глупостта му.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря...
  • Незабравим стих.И някои хора са прави не е от ромеовците.Много са малко вече.По скоро отдавна.Страшно е добър този стих изтръпвах на моменти.
  • Прекрасни са винаги стиховете ти , Креми! Светла душа си ти.
  • Браво! Но с един малък коментар - Ромео го създават Жулиетите! Без тях той е нищо! Но вероятно щом не са една или две - значи все пак има нещо в този твой герой! Не е ли справедлива поне това да му се признае? Защот светът и самите ние не сме идеално черни или идеално бяли! Чувал съм, че в старите черно-бяли телевизори също е имало нюанси!
  • Всичко идва от това, че сянката на вирнатия нос закрива от очите му истината в огледалото!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...