Jul 13, 2007, 2:58 PM

"ПРИКАЗЕН ГЕРОЙ"

  Poetry
1.3K 1 28
Простете му... не знае вече кой е.
Залюбиха го множество принцеси.
Повярва на хвалбите, че от сой е
и вирна нос, подписвайки гротески.
По-светъл и от Бога Аполон е,
с безброен ред от кланящи звездици.
И по-жесток дори от Агамемнон,
но без войски във своите редици.
Ромео бе... но Жулиети много.
И всичките почерпи ги с отрова.
Една повярва, че се срещна с Бога,
сега... не става даже за подкова.
И търси се, но как да се намери?
Герой е вечен, в страници измислени.
Ахил си беше, но стрела прободна
превърна всички приказки в безсмислени.
Сега е Аладин... с летяща черга,
политне ли, отровно задъждява.
Но вижда се - със таз вълшебна лампа
крадецът как във принц се изживява.
Простете му... не знае вече кой е.
Просторът отесня от гордостта му.
Но в приказките само той герой е.
Там нека аплодират глупостта му.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря...
  • Незабравим стих.И някои хора са прави не е от ромеовците.Много са малко вече.По скоро отдавна.Страшно е добър този стих изтръпвах на моменти.
  • Прекрасни са винаги стиховете ти , Креми! Светла душа си ти.
  • Браво! Но с един малък коментар - Ромео го създават Жулиетите! Без тях той е нищо! Но вероятно щом не са една или две - значи все пак има нещо в този твой герой! Не е ли справедлива поне това да му се признае? Защот светът и самите ние не сме идеално черни или идеално бяли! Чувал съм, че в старите черно-бяли телевизори също е имало нюанси!
  • Всичко идва от това, че сянката на вирнатия нос закрива от очите му истината в огледалото!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...