Приказка
Приказка
Аз разтворих страницата първа
и започнах с радост да чета.
Приказката беше тъй вълшебна,
че потънах в нейната вода.
С животворна сила ме изпълни
и докосна всички сетива.
Дъх поела, гмурнах се дълбоко,
а след туй ти махнах със ръка.
В шепата ми слънцето блестеше.
В диадема после затрептя.
Бог така на тебе ме поднесе,
както Ева даде на Адам.
Търсех с радост дъното да стигна
и да грабна бисера с ръка,
в който скрита е незнайна сила
и със щедрост да го поднеса.
И разтворих длан пред твойте взори,
ала ти внезапно ослепя.
Приказката толкова вълшебна
бе останала без сетива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
