Приказка
Приказка
Аз разтворих страницата първа
и започнах с радост да чета.
Приказката беше тъй вълшебна,
че потънах в нейната вода.
С животворна сила ме изпълни
и докосна всички сетива.
Дъх поела, гмурнах се дълбоко,
а след туй ти махнах със ръка.
В шепата ми слънцето блестеше.
В диадема после затрептя.
Бог така на тебе ме поднесе,
както Ева даде на Адам.
Търсех с радост дъното да стигна
и да грабна бисера с ръка,
в който скрита е незнайна сила
и със щедрост да го поднеса.
И разтворих длан пред твойте взори,
ала ти внезапно ослепя.
Приказката толкова вълшебна
бе останала без сетива.
© Стойна Димова All rights reserved.
