1. Гледам през прозореца как ръми полека,
как света е скрила гъстата мъгла.
И ме се приисква днес да ви разкажа
бавно и спокойно приказка една.
2. Някога живяло мъничко момиче,
не в палати царски, а в една гора.
Хранели я птици, пазели я вълци,
нямала си никой, сам-сама била.
3. Тя живяла в малка, дървена колибка,
спала върху съчки със трева покрити.
Никой си не спомнял как дошла е тука,
по каква причина и пътечки скрити. ...