5.12.2011 г., 1:11

Приказка

1.6K 0 6

Приказка една ще ви разкажа,
която може да ви развесели или да ви трогне,
а на някои може и да помогне.
Живяли някога в една страна,
приказна принцеса и мащехата и зла.
Влюбени били в един и същи мъж,
когото на разходка срещнали веднъж.
Дотук историята позната ви изглежда,
но почакайте да видите какво ще следва.
Мъжът не бил ни принц, ни важен богаташ,
а най-обикновен, безличен кочияш.
Омаял ги с мили думи, разтягал тъй познатите
за нас локуми.
Влюбили се в него без да се замислят
и тъй започнали жестоко да се ненавиждат.
Едната с късни вечери на свещи се опитала
дълбоко да го впечатли, а другата с пари.
Ревнували така безмилостно една от друга,
че потънали в неистова заблуда.
А кочияшът най-безсрамно от глупостта им
се възползвал максимално.
Оставил ги за него да се надпреварват,
а хората не можели на този ужас да повярват.
Заслепени и самозабравили се в своята суета,
двете жени започнали неистова война.
Готови били на всичко, на всякаква цена,
да имат на хитрия измамник любовта.
Преследвали се, правели си долни номера,
не можели да осъзнаят, че са жертви на игра.
Давали му всичко, което пожелаел, а той в
лакомията си мярка не знаел.
Но ето, че събудили се в един прекрасен ден
и с ужас открили плана му безмилостен.
Изчезнал бил той с цялото богатство,
откраднато с добре обмисленото му коварство.
Принцесата и мащехата зла се съюзили
и какво да правят с него те решили.
Обърнали света, за да го открият,
но не с мисълта да го убият.
Намерили го след година, закъсал със свитата си
в много тежка и студена зима.
Откарали го стражите при двете разгневени дами,
които той опозори и посрами.
Решение за наказанието му отдавна те били взели
и в тъмница стражите го отвели.
Заточен останал той в килията за дълги години,
а принцесата и мащехата заживели спокойни и щастливи.
Поуката от тази приказка оставям аз на драгите читатели,
нека те на таз история да бъдат тълкуватели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахинора Бориславова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....