Dec 5, 2011, 1:11 AM

Приказка

  Poetry » Other
1.6K 0 6

Приказка една ще ви разкажа,
която може да ви развесели или да ви трогне,
а на някои може и да помогне.
Живяли някога в една страна,
приказна принцеса и мащехата и зла.
Влюбени били в един и същи мъж,
когото на разходка срещнали веднъж.
Дотук историята позната ви изглежда,
но почакайте да видите какво ще следва.
Мъжът не бил ни принц, ни важен богаташ,
а най-обикновен, безличен кочияш.
Омаял ги с мили думи, разтягал тъй познатите
за нас локуми.
Влюбили се в него без да се замислят
и тъй започнали жестоко да се ненавиждат.
Едната с късни вечери на свещи се опитала
дълбоко да го впечатли, а другата с пари.
Ревнували така безмилостно една от друга,
че потънали в неистова заблуда.
А кочияшът най-безсрамно от глупостта им
се възползвал максимално.
Оставил ги за него да се надпреварват,
а хората не можели на този ужас да повярват.
Заслепени и самозабравили се в своята суета,
двете жени започнали неистова война.
Готови били на всичко, на всякаква цена,
да имат на хитрия измамник любовта.
Преследвали се, правели си долни номера,
не можели да осъзнаят, че са жертви на игра.
Давали му всичко, което пожелаел, а той в
лакомията си мярка не знаел.
Но ето, че събудили се в един прекрасен ден
и с ужас открили плана му безмилостен.
Изчезнал бил той с цялото богатство,
откраднато с добре обмисленото му коварство.
Принцесата и мащехата зла се съюзили
и какво да правят с него те решили.
Обърнали света, за да го открият,
но не с мисълта да го убият.
Намерили го след година, закъсал със свитата си
в много тежка и студена зима.
Откарали го стражите при двете разгневени дами,
които той опозори и посрами.
Решение за наказанието му отдавна те били взели
и в тъмница стражите го отвели.
Заточен останал той в килията за дълги години,
а принцесата и мащехата заживели спокойни и щастливи.
Поуката от тази приказка оставям аз на драгите читатели,
нека те на таз история да бъдат тълкуватели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ахинора Бориславова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...