Приказка
ПРИКАЗКА
– Ох! Гладен съм, бабчо, и искам да ям –
приплаква Геройчо, прибрал се едвам.
Фамилна надежда, талант бързоног
и пътят пред него – зелен и широк.
– Ела си при баба и яж здравословно –
със много водица, салати редовно.
Че дядо ти няма ни грам дисциплина,
самичък се трови – яде протеини.
А баба Горица е вече измила
природни продукти и мигом стъкмила
зелена салата в изящен кастрон
с чужбинска подправка, наречена тон.
– А вярно ли е, бабо, че мъжете – без изключение,
ще имат на челата твърдо разклонение?
–Тез мъжки атрибути най-отгоре на главите,
като разкошни украшения, са заради жените...
– Добричка бабо, разкажи ми приказката пак,
от старата история до днешното чак.
– Живели на земята неразумни същества.
Жестоки! – правели със мърша пиршества...
Обърна се и заспа малката сърничка,
на приказката края знаеше самичка:
как някога двуногите от арогантни, ненаситни,
се преродили в елегантни чифтокопитни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Начев Всички права запазени
Аплодисменти....
