niton (Николай Начев)
31 67
Jul 18, 2011, 2:33 PM

Приказка 

  Poetry » Other
663 0 3

 

ПРИКАЗКА

 

 – Ох! Гладен съм, бабчо, и искам да ям –

приплаква Геройчо, прибрал се едвам.

Фамилна надежда, талант бързоног

и пътят пред него – зелен и широк.

 

– Ела си при баба и яж здравословно –

със много водица, салати редовно.

Че дядо ти няма ни грам дисциплина,

самичък се трови – яде протеини.

 

А баба Горица е вече измила

природни продукти и мигом стъкмила

зелена салата в изящен кастрон

с чужбинска подправка, наречена тон.

 

– А вярно ли е, бабо, че мъжете – без изключение,

ще имат на челата твърдо разклонение?

–Тез мъжки атрибути най-отгоре на главите,

като разкошни украшения, са заради жените...

 

– Добричка бабо, разкажи ми приказката пак,

от старата история до днешното чак.

– Живели на земята неразумни същества.

Жестоки! – правели със мърша пиршества...

 

Обърна се и заспа малката сърничка,

на приказката края знаеше самичка:

как някога двуногите от арогантни, ненаситни,

се преродили в елегантни чифтокопитни...

 

© Николай Начев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??