Приказка

П Р И К А З К А

Имало едно време...-

времена на много други съвременности,

в които никога не е липсвал

политическият "Сакрален" момент

на всички гадни събития,

съпътстващи тяхното Битие.

Борбата между Мрака и Светлината,

между Доброто и Злото

движат хоризонта на вечния Терминатор,

посрещащ и изпращащ на Времето Сагите.

Това,което някога е било,

постоянно,винаги се завръща,

Епилога отново е Пролог,

а между тях се Кулминацията разгръща.

В днешната най-нова История

се стремим,да заменим Интуицията със цифри

и губим връзката между Аналогиите,

между чиито Вечни Метафори

Истината продължава упорито,да припка.

На прехваления Иван Иванич*

му липсват дръзновението,страстта и пламъка,

а без тях,няма как той да схване

силата на Гения,творящ и изгарящ.

Той не може,да види Единството

в безкрайното разнообразие,

да различи Красотата от долната Свинщина,

миговете на Щастие от периодите на Страдане.

Затова дережето ни е такова!

От година на година все по-лошо ще става!

От четиридесет години мъча се,да говоря

за погрома,който все по-вече ни приближава.

Ако,НЯКОЙ беше се вслушал,

нямаше да се редуцират сезоните,

нямаше да вилнеят Ураганите,Потопите,Сушите

и на термометрите горещите бонуси.

Събитията,които на младини виждах,

Днес вече са ежедневна перманентност-

след някоя друга година очите ще стисна,

но не знам,дали светът до там ще докрета.

След нарушаването на баланса на Земната ос,

ще последва неотменимата й прецесия,

а процесът за излизане от Кризата е толкова прост,

но явно ще се случи в някоя по-следваща приказка.

И.И-Изкуствен Интелект*

24.07.2025г.грсвищов