pavelvaklinoff (Павел Ваклинов)
11 2
16.04.2017 г., 23:37 ч.

Приказка 

  Поезия » Друга
736 2 7

ПРИКАЗКА

 

Ти помниш ли глухите улици по които се скитахме?

Небето, мракъа и неоновите лампи?  

Ти помниш ли душите ни, как бурно се преплитаха?

В светът безбожен… омърсен...

 

Ти влезе в тихата стая, на моят живот…

Стоеше, свита в ъгъла, и плачеше.

Търсеше помощ от луната,
която танцуваше танца на траура.

 

Ти помниш ли, и танцуващата звезда?

Обляна в нечия тъга… безнадеждна… безплощадна.

Тя светеше там горе - на небето.

На мрачното небе, обляно в нечии грехове. 

 

Аз дойдох от облаците, на приказният свят.

Свят без грехове, без жертви, без войни…

Без интриги, кавги, и нощни шумове.

Аз дойдох от сянката на света.

 

Поеми пътя с мен, поеми вечният път.

Пътят, който минава през пурпурни лъчи.

Пътят изкован от човешкият труд, и интелект.

Вечният изкушаващ път… 

 

Нямаме време за думи.

Има само безкрайност за действия.

Пътят е безкраен.

Без окови!

 

Край…. 

© Павел Ваклинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??