Приказка
Пърхат приказните феи
със свойте сребърни криле.
Кръжат страхливо, онемели
от болката на малкото сърце.
Заслушани в тъжната му песен,
потънали в безбрежната тъга.
Преминали от пролет в есен,
заплакали с него заедно в нощта.
Паднала самотна, мъничка сълза
и стопила се в кървавата рана.
Промила я със свойта чистота.
Попила в себе си горчилката събрана.
Поръсили сърцето с любовен прах
феите с поглед жарък.
Изгонили от него всеки страх.
Искрицата превърнали в пламък.
със свойте сребърни криле.
Кръжат страхливо, онемели
от болката на малкото сърце.
Заслушани в тъжната му песен,
потънали в безбрежната тъга.
Преминали от пролет в есен,
заплакали с него заедно в нощта.
Паднала самотна, мъничка сълза
и стопила се в кървавата рана.
Промила я със свойта чистота.
Попила в себе си горчилката събрана.
Поръсили сърцето с любовен прах
феите с поглед жарък.
Изгонили от него всеки страх.
Искрицата превърнали в пламък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Балабанова Всички права запазени
