Apr 13, 2007, 8:51 AM

Приказка

  Poetry
1.1K 0 5
Пърхат приказните феи
със свойте сребърни криле.
Кръжат страхливо, онемели
от болката на малкото сърце.

Заслушани в тъжната му песен,
потънали в безбрежната тъга.
Преминали от пролет в есен,
заплакали с него заедно в нощта.

Паднала самотна, мъничка сълза
и стопила се в кървавата рана.
Промила я със свойта чистота.
Попила в себе си горчилката събрана.

Поръсили сърцето с любовен прах
феите с поглед жарък.
Изгонили от него всеки страх.
Искрицата превърнали в пламък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...