Apr 13, 2007, 8:51 AM
Приказка
Пърхат приказните феи
със свойте сребърни криле.
Кръжат страхливо, онемели
от болката на малкото сърце.
Заслушани в тъжната му песен,
потънали в безбрежната тъга.
Преминали от пролет в есен,
заплакали с него заедно в нощта.
Паднала самотна, мъничка сълза
и стопила се в кървавата рана.
Промила я със свойта чистота.
Попила в себе си горчилката събрана.
Поръсили сърцето с любовен прах
феите с поглед жарък.
Изгонили от него всеки страх.
Искрицата превърнали в пламък.
със свойте сребърни криле.
Кръжат страхливо, онемели
от болката на малкото сърце.
Заслушани в тъжната му песен,
потънали в безбрежната тъга.
Преминали от пролет в есен,
заплакали с него заедно в нощта.
Паднала самотна, мъничка сълза
и стопила се в кървавата рана.
Промила я със свойта чистота.
Попила в себе си горчилката събрана.
Поръсили сърцето с любовен прах
феите с поглед жарък.
Изгонили от него всеки страх.
Искрицата превърнали в пламък.
© Ивелина Балабанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е!
-
бог превръща всяка искрица надежда в реалност. Той може да излекува и най дълбоката рана в душата и сърцато на човека. Довери Му се и той ще направи това чудо за теб. Просто има някои нежа в живота, които не зависят само от нас хората. Трябва да се доверим и на Бог.
-
У,браво!!!
-
Хубав стих!
-
Хубаво е!!! Поздрави, Ивелина!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
