Приказка
Беше отдавана, беше студено -
то, от времето.
Бяхме далече, бяхме смутени -
пусто и бремето!
Устата мълчаха, очите мълвяха -
искам те!
Сетивата крадяха, сърцата шептяха -
обичам те!
Ръцете палувахa, душите пируваха -
нощ гальовна!
Хормони хвърчаха, феромони цвърчаха -
нощ любовна!
A на утрото, на разсъмване -
вече на светлото,
устата се отвориха, проговориха -
ах, извинете ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
