7 авг. 2007 г., 22:48

Приказка

581 0 4

Беше отдавана, беше студено -
            то, от времето.
Бяхме далече, бяхме смутени -
            пусто и бремето!
Устата мълчаха, очите мълвяха - 
                  искам те!
Сетивата крадяха, сърцата шептяха -
                обичам те!
Ръцете палувахa, душите пируваха - 
             нощ гальовна!
Хормони хвърчаха, феромони цвърчаха -
              нощ любовна!
A на утрото, на разсъмване - 
              вече на светлото,
устата се отвориха, проговориха -
             ах, извинете ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...