7 авг. 2007 г., 22:48

Приказка

580 0 4

Беше отдавана, беше студено -
            то, от времето.
Бяхме далече, бяхме смутени -
            пусто и бремето!
Устата мълчаха, очите мълвяха - 
                  искам те!
Сетивата крадяха, сърцата шептяха -
                обичам те!
Ръцете палувахa, душите пируваха - 
             нощ гальовна!
Хормони хвърчаха, феромони цвърчаха -
              нощ любовна!
A на утрото, на разсъмване - 
              вече на светлото,
устата се отвориха, проговориха -
             ах, извинете ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...