Aug 7, 2007, 10:48 PM

Приказка

  Poetry
582 0 4

Беше отдавана, беше студено -
            то, от времето.
Бяхме далече, бяхме смутени -
            пусто и бремето!
Устата мълчаха, очите мълвяха - 
                  искам те!
Сетивата крадяха, сърцата шептяха -
                обичам те!
Ръцете палувахa, душите пируваха - 
             нощ гальовна!
Хормони хвърчаха, феромони цвърчаха -
              нощ любовна!
A на утрото, на разсъмване - 
              вече на светлото,
устата се отвориха, проговориха -
             ах, извинете ме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...