27.08.2008 г., 22:57

Приказка

853 0 2
 

ПРИКАЗКА

 

Измислих те във сънища вълшебни.

Образа ти нарисувах без бои.

Красива, нежна, ненагледна,

но омагьосана да си мълчи.

Заключи ме във замък стар и прашен.

Със кон препусна на далечен път.

В чертозите се чувствах малко страшно.

Със меч се пазех от внезапна смърт.

Стоях самотен в дрехите на мрака.

Слушах на планински вятър воя.

Подпрян на крепостния зъбер, чаках.

Да се завърнеш в своите покои.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...