27.08.2008 г., 22:57 ч.

Приказка 

  Поезия » Любовна
579 0 2
 

ПРИКАЗКА

 

Измислих те във сънища вълшебни.

Образа ти нарисувах без бои.

Красива, нежна, ненагледна,

но омагьосана да си мълчи.

Заключи ме във замък стар и прашен.

Със кон препусна на далечен път.

В чертозите се чувствах малко страшно.

Със меч се пазех от внезапна смърт.

Стоях самотен в дрехите на мрака.

Слушах на планински вятър воя.

Подпрян на крепостния зъбер, чаках.

Да се завърнеш в своите покои.

 

© Венцислав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??