ПРИКАЗКА
Измислих те във сънища вълшебни.
Образа ти нарисувах без бои.
Красива, нежна, ненагледна,
но омагьосана да си мълчи.
Заключи ме във замък стар и прашен.
Със кон препусна на далечен път.
В чертозите се чувствах малко страшно.
Със меч се пазех от внезапна смърт.
Стоях самотен в дрехите на мрака.
Слушах на планински вятър воя.
Подпрян на крепостния зъбер, чаках.
Да се завърнеш в своите покои.
© Венцислав All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
