Приказка
ПРИКАЗКА
Измислих те във сънища вълшебни.
Образа ти нарисувах без бои.
Красива, нежна, ненагледна,
но омагьосана да си мълчи.
Заключи ме във замък стар и прашен.
Със кон препусна на далечен път.
В чертозите се чувствах малко страшно.
Със меч се пазех от внезапна смърт.
Стоях самотен в дрехите на мрака.
Слушах на планински вятър воя.
Подпрян на крепостния зъбер, чаках.
Да се завърнеш в своите покои.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислав Todos los derechos reservados
