27 ago 2008, 22:57

Приказка 

  Poesía » De amor
577 0 2
 

ПРИКАЗКА

 

Измислих те във сънища вълшебни.

Образа ти нарисувах без бои.

Красива, нежна, ненагледна,

но омагьосана да си мълчи.

Заключи ме във замък стар и прашен.

Със кон препусна на далечен път.

В чертозите се чувствах малко страшно.

Със меч се пазех от внезапна смърт.

Стоях самотен в дрехите на мрака.

Слушах на планински вятър воя.

Подпрян на крепостния зъбер, чаках.

Да се завърнеш в своите покои.

 

© Венцислав Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??