25.07.2024 г., 19:36

Приказка за една самодива

585 0 2

Беше отдавна, в тъмното бях сам, 

а от вълшебна приказка аз знам, 

че самодиви бродят в нощи като тази – 

безлунни и потайни.

И въпреки, пък може би и затова, 

поех пътечка никому незнайна 

към тъмното в усойната гора.

И я видях – така омайна, 

вървеше тихо в меката трева.

Със всяка стъпка събуждаше цветя - 

ярки, нощни – самодивска тайна.

След нея тръгнах, 

но както аз захласнат я следях, 

тя се обърна, дрехата й заискря,

звезди просветнаха в очите тъмни.

Тя затанцува бързо,

после внезапно изсветля,

изчезна – като сянка избледня.

И само дъхавите нощни цветове

стебла приведоха – 

зашепнаха с магичните си гласове:

„След залез, когато вече всичко спи, 

ще дойде тя – за нея се върни!”

И тръгнах аз, но дните си не помнех. 

Да слезе слънцето копнеех, 

от изгрев все го молех да залезе,

за нощите в потайната гора живеех.

Там всяка нощ в лятната трева,

една вълшебна самодива тъмнокоса

танцуваше за мен – красива, боса.

Така отлитна лятото, 

гората есен позлати,

замлъкнаха цветята, 

обориха глави.

Изчезна мойта самодива.

Посрещах изгревите там,

гората ставаше по-дива,

а аз все по-непоносимо сам.

Завиха бури, 

заваляха дъждове, 

треперех в ранни студове.

Изминаха безкрайни дни и нощи.

Не се отказвах – 

аз можех да я чакам дълго още.

Но в нощ една необичайно тиха,

припука клонка, дърво изшумоля

и моята любима – нежна и омайна

пред мен застана, 

в ръце понесла най-голямата си тайна – 

една звезда – сърце на самодива

и дреха от коприна и от свила.

Погледна ме, в очите ѝ видях,

че любовта и нея бе открила.

- Не се уплаши - рече тя – 

от зимните ми ветрове,

не те прогониха студените ми дъждове,

понесе лютите слани,

ако ме искаш – с мене остани!

И днес, след толкова лета и зими,

до старата гора живеем с нея,

под тая първата любов,

сърцата си на топло приютили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еле-на Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, Скитница! Благодаря! ♥️🙏♥️ Рядко влизам тук и съм пропуснала коментара Ви.
  • Много ми хареса!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...