Приказка за есенния вятър и залеза...
Приказка за есенния вятър и залеза...
В различните нюанси на оранжево,
примесен с черни облаци разкъсани,
над хоризонта се люлее залеза
със есенните ветрове нахъсани...
Една звезда във залеза изгрява
а вятърът помисли: „Ще я стигна.”,
но в порива си явно не успява...
А тя пък дяволито му намигна...
О, вятърът могъщ е на Земята,
вълните в Океана вдига леко,
но то-олкова голяма е Звездата,
и то-олкова отчайващо далеко!...
Останал засрамен, обаче вятъра
на листопада почва да се хвали,
че духне ли със ярост над земята-
звездите сам, като листата, сваля...
... А залезът замислен избледнява,
неясна меланхолия се носи
из въздуха и бавно свечерява,
и сенките се издължават коси...
Прибират се от улиците хората
подгонени сега от ветровете,
но вечерта донесла и умората
им носи и Любов по домовете...
Със нея те стареят през годините,
в сезоните към Вечността обърнати,
а даже и без огън във камините-
се топлят със телата си прегърнати...
... А вятърът сега раздухва залеза
във опит да го разгори отново,
обаче мракът на нощта полазва
и сам гаси небесните огньове...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
