Нейде в края на света имало е мост-дъга.

Разстлан е пътят шарен, от огън страшен бил направен.

Свързвала Дъгата през времето два свята,

света на хората свободни с тоз на боговете благородни.

Пазена била от мъдър бог, той си имал златен рог.

Пазителят не можел да заспи, затова и трябвало да бди,

дали не идват Великани, на война отвред събрани.

Днес дъгата е дисперсия на светлината,

пречупена през воден прах. Стражникът надува рога си със страх,

неговият свят отминал е отдавна, днес е само история забавна.

Някога той имал остър слух - чувал как расте тревата,

днес пък чува тишината как обяздва тя дъгата.

Мъдрият, дори и сляп, вижда повече от зрящия глупак.

В миналото някога Един проходил цялата земя самин,

стигнал извора на Мъдростта. Поискал глътчица вода.

Със окото си платил, дори за миг не съжалил,

за Мъдрост за цена не питат, залагаш, каквото ти поискат.

Наредил да му носят новини, в Залата на мъртвите на трон седи,

два горди вълка бели и гарвани два черни.

Днес гарванът е грозна птица, вълкът - canis lupus се нарича.

Шепне Разум във ухото за омраза и надменност,

за хора с бели ризи, забравили за свойта тленност,

земя и слънце ще погълнат, вместо вързания звяр прокълнат.

Едноокият в света на хората се взира - празнота единствено съзира.

Някога въже изплетоха с магия, да вържат Злото през косматата му шия,

на планината корените взеха, на жените - брадите им отнеха,

ползваха на котките дъха, на рибите пък вложиха гласа.

Кой каквото имал дал, някой и ръката си курбан предал,

че за добруването общо не се скъпиш изобщо...

Дума дадена тежала, клетвата високо се ценяла,

отметнеш ли се, тъй знаят, на Света ще дойде краят.

Днес Злото къса всякакви вериги, и вместо тях плетем интриги.

Днес говориме свободно, тачим любовта, не раждаме деца, удобно;

търсим някой да слугува, но само скъпо да не струва!

Излъгал си - голям пък праз, просто си един от нас!

Днес сме Великани, в Битката за края на света събрани.

Дали ще се яви джудже да усуче новичко въже от

щедростта на егоистите, от грижовността на непукистите,

от съчувствие на скъперници, от вяра на неверници,

от любовта на злите, от глупостта на добрите...

Старостта в борбата винаги на гръб ни мята,

но дали, веднъж поне, ще се намери това джудже,

във кръв дори и цялото обляно, да падне само на едно коляно!