С притворени очички
Легнала, почти заспала
Но защо не спиш, мъниче?
В "сънчо" е земята цяла
Искаш приказка от мене?
Как не се досетих, бебчо
Легни на моите колене
Да чуеш приказка далечна
Някога във райската земя
Ангелчета тъй щасливи
Тичали в безгрижната игра
Но едното - то било красиво
Най красивото сред тях
Ангелчетата му завидели
И от срам или от страх
На земята го отвели
Там се лутало, самичко
Търсеики врата към рая
Чиста, нежничка душичка
А сред хората коварни...
Господ търсил свойто чадо
Но открил го твърде късно
от сърдитото човешко стадо
Окаяно, измъчено, разкъсано
Питаш се какво ли значи
Тази приказчица тъжна?
Ангелче си ти, обаче
Ангелче с човешка външност
Винаги ще те закрилям
В този свят суров, сърдит и
Ще те пазя без да спирам
Мое ангелче обично!
© Марто Всички права запазени