Приказка за лека нощ
Мила моя мамо,
хич не ми се спи.
Какво ли става горе...
там, сред всичките звезди?
Хайде с теб и татко
да отидем през нощта.
Виждала съм в книжка,
става чудна веселба.
Ех, детенце малко, лягай си сега.
А мама ще разкаже,
как на гости я покани
мъдрата Луна.
Слушам, мамо, слушам.
Хайде, разкажи.
Къде ли тя заспива...
И за нас ли тъй блести?
Беше нощ красива...
При мен дойдоха куп звезди.
Мост ми построиха
и с тях вървяхме до зори.
Дълъг път си беше...
Ала спомням си до днес,
едно мече летеше,
гонено от розов пес.
Настаниха ме в мотела –
"Лунна светлина".
С гледка към билата
на "Неземна планина".
Мама беше тъжна.
Просто... мъничко сама
и Луната ме повика,
да чуя няколко неща.
Какво ти каза, мамо?
Бързо ми кажи.
Искам да отида,
заведи ме, заведи!
Каза да изслушвам.
Да съм винаги добра.
Да бъда търпелива
и да вярвам в чудеса.
Каза да обичам,
да се смея, да блестя,
но не със отразена...
а с моя, лична светлина.
На забава ме покани.
Играхме, пяхме два, три дни.
Стана си чудесно парти
и не мигнахме почти.
После ме изпрати.
Прошепна тихичко – недей
от тъмното да се страхуваш.
Живота – смело го живей.
Хайде, вече лягай.
Спинкай сладичко, дете,
голяма да пораснеш.
Лека нощ. Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
