Приказка за лека нощ
Мила моя мамо,
хич не ми се спи.
Какво ли става горе...
там, сред всичките звезди?
Хайде с теб и татко
да отидем през нощта.
Виждала съм в книжка,
става чудна веселба.
Ех, детенце малко, лягай си сега.
А мама ще разкаже,
как на гости я покани
мъдрата Луна.
Слушам, мамо, слушам.
Хайде, разкажи.
Къде ли тя заспива...
И за нас ли тъй блести?
Беше нощ красива...
При мен дойдоха куп звезди.
Мост ми построиха
и с тях вървяхме до зори.
Дълъг път си беше...
Ала спомням си до днес,
едно мече летеше,
гонено от розов пес.
Настаниха ме в мотела –
"Лунна светлина".
С гледка към билата
на "Неземна планина".
Мама беше тъжна.
Просто... мъничко сама
и Луната ме повика,
да чуя няколко неща.
Какво ти каза, мамо?
Бързо ми кажи.
Искам да отида,
заведи ме, заведи!
Каза да изслушвам.
Да съм винаги добра.
Да бъда търпелива
и да вярвам в чудеса.
Каза да обичам,
да се смея, да блестя,
но не със отразена...
а с моя, лична светлина.
На забава ме покани.
Играхме, пяхме два, три дни.
Стана си чудесно парти
и не мигнахме почти.
После ме изпрати.
Прошепна тихичко – недей
от тъмното да се страхуваш.
Живота – смело го живей.
Хайде, вече лягай.
Спинкай сладичко, дете,
голяма да пораснеш.
Лека нощ. Обичам те!
© Виолета All rights reserved.
