8.02.2012 г., 22:41 ч.

Приказка за любовта 

  Поезия » Любовна
1207 0 2

"Приказка за любовта"

 

Тази нощ небето прости се с любов -

вечна, далечна.

Изпепели се, изтри се и блесна.

Очите ù бяха дълбоки,

замислено големи и слепи.

Сълзите - бисери непознати,

се сипеха напосоки по земни пътеки.

В миг пясък засипа сълзите, очите - прегледна!

Небето отвори вратите и зави гневно!

Дочу се вопъл проклинащ, пронизващ...

И свърши се със суетата позната...

Повика я бездънна Вратата, а тихо пред нея

влезе свлечена до земи Душата...

© Пенка Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??