Приказка за любовта
"Приказка за любовта"
Тази нощ небето прости се с любов -
вечна, далечна.
Изпепели се, изтри се и блесна.
Очите ù бяха дълбоки,
замислено големи и слепи.
Сълзите - бисери непознати,
се сипеха напосоки по земни пътеки.
В миг пясък засипа сълзите, очите - прегледна!
Небето отвори вратите и зави гневно!
Дочу се вопъл проклинащ, пронизващ...
И свърши се със суетата позната...
Повика я бездънна Вратата, а тихо пред нея
влезе свлечена до земи Душата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Николова Всички права запазени
