Feb 8, 2012, 10:41 PM

Приказка за любовта

  Poetry » Love
1.5K 0 2

"Приказка за любовта"

 

Тази нощ небето прости се с любов -

вечна, далечна.

Изпепели се, изтри се и блесна.

Очите ù бяха дълбоки,

замислено големи и слепи.

Сълзите - бисери непознати,

се сипеха напосоки по земни пътеки.

В миг пясък засипа сълзите, очите - прегледна!

Небето отвори вратите и зави гневно!

Дочу се вопъл проклинащ, пронизващ...

И свърши се със суетата позната...

Повика я бездънна Вратата, а тихо пред нея

влезе свлечена до земи Душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...