8 февр. 2012 г., 22:41

Приказка за любовта

1.5K 0 2

"Приказка за любовта"

 

Тази нощ небето прости се с любов -

вечна, далечна.

Изпепели се, изтри се и блесна.

Очите ù бяха дълбоки,

замислено големи и слепи.

Сълзите - бисери непознати,

се сипеха напосоки по земни пътеки.

В миг пясък засипа сълзите, очите - прегледна!

Небето отвори вратите и зави гневно!

Дочу се вопъл проклинащ, пронизващ...

И свърши се със суетата позната...

Повика я бездънна Вратата, а тихо пред нея

влезе свлечена до земи Душата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...