Приказка за Налъмчо
На върха на синя трънка,
в крива шапка от плашило,
таласъм и таласъмка
се погаждали щастливо.
Спели денем. През нощта
бдели над съня на Слънчо.
Трепетна дошла вестта,
щом се пръкнал таласъмчо.
Стихнал даже вятър стар
под назъбено листенце
с дребното като комар
таласъмено детенце.
С лупа и фенер опушен
дотърчал преди да съмне
от въшебства изгърбушен,
и от жега вдигнал кръвно,
мъдър ве́щер беловлас!
Плюнчил, ли́стил сто тефтера
и с китайския компас
пет посоки изнамерил.
Тропнал с дървения край
на вълшебната тояга
и орисал го!... Познай,
що за име дал му магът?!
Сипнали се сто звездици
като от гърне жълтици
и на клончето пришили
името му със бодили.
Знаят го децата всички –
той будува вместо Сънчо
и затворят ли очички
тропли́ навън... Налъмчо!
Скача с бънжи от Луната!
Май ме гледаш дяволито...
Свири лунната соната!
Как ли? Трънката попитай 😊
... С връзка, токче, копче, джувка
без значение дали е,
най-вълшебната обувка
няма как да ти убие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
