Приказка за сълзата
- Вижте!Вижте!-крещеше на глас.
Не е ли това чудо?-си мислех пък аз.
Като малка сълза по стъклото се спуснах-
ти погледна ме и се замисли:
- От къде ли се взе?Защо на моя прозорец се блъсна?
Плъзнах се нежно,грациозно и леко.
- От къде си?-попита ме ти.
А аз отговорих – От далеко,далеко.
- Как дойде,откъде,от коя далечна страна?
- От България идвам – търся своята сродна душа.
Аз родих се в човека с любов.
Зареди ме с обич и мил благослов.
Тръгнах по пътя – незнайно къде,
срещна ме вятър и в ръцете ме взе.
И ето ме тука-при тебе сега,
при своята мила и сродна душа.
Ти си тази,която е свила
в сърцето му като птичка гнездо.
Буря от обич си разразила
и опъваш в душата му всяко платно.
- Е,доволен ще бъде и вече ще тръгвам.
- Кажи ми какво да предам?
Любовта му е толкова силна –
Изгарям,топя се в жарава и плам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Донев Всички права запазени
