mario_lupo (Марин Донев)
10 4
Apr 21, 2006, 9:19 PM

Приказка за сълзата 

  Poetry
1077 0 4

 

-       Вижте!Вижте!-крещеше на глас.

Не е ли това чудо?-си мислех пък аз.

Като малка сълза по стъклото се спуснах-

ти погледна ме и се замисли:

-         От къде ли се взе?Защо на моя прозорец се блъсна?

Плъзнах се нежно,грациозно и леко.

-         От къде си?-попита ме ти.

А аз отговорих – От далеко,далеко.

-   Как дойде,откъде,от коя далечна страна?

-    От България идвам – търся своята сродна душа.

Аз родих се в човека с любов.

Зареди ме с обич и мил благослов.

Тръгнах по пътя – незнайно къде,

срещна ме вятър и в ръцете ме взе.

И ето ме тука-при тебе сега,

при своята мила и сродна душа.

Ти си тази,която е свила

в сърцето му като птичка гнездо.

Буря от обич си разразила

и опъваш в душата му всяко платно.

- Е,доволен ще бъде и вече ще тръгвам.

-  Кажи ми какво да предам?

Любовта му е толкова силна –

Изгарям,топя се в жарава и плам.

 

© Марин Донев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??