Приказка за съня
Сънувах, че вървя в гората:
тъмно бе, бях съвсем сама,
озъртах се, търсех следата
за да открия пътя към дома.
И в миг дочух нежна песен
съзрях безкрайна зеленина,
тъгата ми изчезна, по-весел
и прекрасен стана ми съня.
Хора срещах, така различни,
а сред тях приятели открих,
забравях болки, тегоби лични.
Красив сън, чак се просълзих.
Ала сълзите си не прикривах,
за първи път от тях силна бях,
вълнувах се, синева откривах,
аз птица бях, високо полетях.
Много обич сетих, но и болки
във мен кънтеше чуждата тъга.
И съпреживявах хорски мъки,
долавях чувствата, всяка съдба.
Обичах хората, аз бях обичана
виждах всеки порив, като свой.
И от тези чувства привличана
живеех си така във света мой.
Добре ми бе, но идваше зората,
аз трябваше съня да прекратя.
Не исках, взирах се в луната,
единствена надежда бе ми тя.
Поривите губех постепенно,
раздяла бе настъпващия ден.
Изгрева дойде и устремено
ятото отлиташе, ала без мен.
Това бе сън, живот нереален,
един копнеж за доброта, блян,
ласкав допир до миг сакрален,
искан, но оставащ неизживян.
(а)
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ласкав допир до миг сакрален,
искан, но оставащ неизживян.
Искай- и ще ти се даде. -
Прегръщам те Петя.
-
Прегръщам те Изи, лястовичке бяла,
ти отдавна си неделима част от мен.
Това, че следа да оставя съм успяла
ме усмихва. Полетът ни е споделен.
-
Благодаря Мими.
Прегръдка. -
Прекрасна и неповторима!
-
Благодаря за коментара Моряко.
-
Нека и аз да напиша нещо! Отскоро съм тук и повече си губя времето с разкази. Но успях да прочета много хубави и вълнуващи неща! Тогава защо е това прощаване? Нали сайтът е "Откровения"? Ако в него някои са грубянствували, нека това да е за тяхна сметка, а не на нас - читателите! Нека простите хора да не тържествуват! Моля за промяна на решението! Моля!
-
Благодаря на всички ви за коментарите под акростиха ми.
Светле, моята усмивка е за теб.Бъди сигурна, че съм винаги наоколо ти.
Иво ... защо ли? Ами поне засега е само довиждане, нали !?
Чар приятелю, знаеш каква е причината за да може това което казваш да се случи.Обичам ви.
Поздрав и ...
(не е усмивка) -
Ани,ти си моето слънчице тук!Обичам да те чета,чакам твоето мнение за моите работи и не само аз.Помисли,остани оше малко и нещата сами ще си дойдат на място.Как се радвам,че прочетох тази "Приказка за съня"-напълни ми душата,благодаря ти!!!
-
А ЗАЩО???
-
недей
-
Няма смисъл, Ани!!!
Така лишаваш себе си и хората, които те уважават, от споделяне на радости и болки!
А ти го умееш! -
Мила Ани харесвам стиховете ти !
Моля те остани!
Винаги ще има пречки в живота трябва да преминаваме през тях а не да се връщаме - защото те отново ще се появят ! -
Здравейте.
Този акростих го пуснах за да ви кажа Довиждане, а не за да преброя колко от вас ще ме помолят да остана, затова не го правете, моля ви.
Зная, че тук имам и приятели.
Ще ми липсвате, много повече от колкото аз на вас, повярвайте ми.
Усмихвайте се, запазете доброто и човешкото в себе си.
Поздрав и усмивка за всеки от вас. -
Етчи, просто не го прави! Моля те и аз!
-
Много хубав стих, Ани!!!
По коментарите разбирам, че искаш да напускаш. Я се стегни. Няма ли капчица сила в тебе. Караш ме пред хората да ти се карам. Късмет имаш, че Варна ми е далече. Ама ще дойда и ще видиш. Да не чувам такива глупости повече. Това е заповед на рибата!!! Аз нали съм риба.
Поздрави и усмивки!!! -
Кой ще си ходи?
Аз не пускам
-
Не мисля, че трябва да напускаш!
Има хора, които те обичат и ще има липсваш!
Довиждане, няма да ти кажа!
Надявам се да се завърнеш!
Поздрав! -
Какво довиждане? Аз не искам да ти казвам довиждане! И няма!
Пиши, защото можеш и имаш приятели, които харесват творбите ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и усмивка.