Приказка за тъгата
Щурци приспивно свирят в мрака.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива.
Разяждаща отвътре, недаваща покой.
Тишината на нощта ѝ влива сила,
разбърква мислите, изважда демони безброй.
И така години приятелка съм с тъгата.
Тя мъчи ме и от болката не ми се спи.
Не ѝ се сърдя, туй главната ѝ е задача-
да ме пречисти и да се завърна същата... дали?.
Макар усмихната Луна да гледам през решетки,
зад ключове безброй да е заключен моят смях,
от теб не ще поискам прошка за фаталните ми грешки,
защото ти уби мечтата, а за нея и за тебе аз живях.
18.08.2022, Ким Джаксън
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Христова Всички права запазени
