Приказка за златната ябълка
Слушай,Българийо-
малка златна ябълко,
аз съм третият-
най-малък брат,
този,
който ще те опази
от поредната стоглава ламя...
(Нали знаеш приказката?)
Все ти отреждат
кутията на Пандора,
със злите духове
те съвокупляват,
но ключът е в гърдите
ми скътан!
Мила Родино,
на кръст разпната,
убивана и възкръснала!
Феникс на моите мечти;
за обич не остава време...
(Който иска любов:
да си купи от битака,
ако пари няма-
да си продаде кожата
на банките!)
Времето е лихви,
падежа продължава...
Няма време.
Имам нерви.
Ламята мимикрира...
(Нали знаеш приказката?)
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Само че докато България го играе "Не знам, не чух, не видях", кучетата ще си вият, керванът по магистрали ще лети, а гласът "Глас народен, глас наНожен!" Поздравления за стиха!
-
Благодаря за Любими, Ники!
-
Благодаря за Любими, Юри!
-
Благодаря за подкрепата и оценката Любими,Младен!
-
Правдив вариант на приказката поднасяш, Стойчо. И главното - актуален! Поздравление!
На майка България тези недоразумения почти й обърнаха табан хастара.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
кой още вярва на приказки за България?!