2.02.2020 г., 19:45 ч.

Приказки край огъня (поема) 

  Поезия » Оди и поеми, Друга
571 1 0

 

ПРИКАЗКИ КРАЙ ОГЪНЯ

(поема)

 

Аз малък бях, но в паметта ми

все още образът е жив:

-В нощта витаеха закани

над огънят ни треперлив

 

със гладни кървави езици

захапал бягащият мрак,

а някъде си нощни птици

прокобяха със тайнствен кряк...

 

Край огъня със дядо двама

главните стъквахме, а той

навярно за да не задрямва

подхвана тоя разказ свой...

 

...Не знам кога, във старо време,

от моя дядо помня аз,

намерила пари големи

жена под стар, корубест бряст.

 

Незнайно колко там лежали

и кой ги турил, и защо

те във ръцете й блестяли

с цвета на старото злато...

 

Ех, Божа Майко, колко щастие!“-

помислила си тя сама,

но зла поличба за нещастие

отнесла с него у дома...

 

А те от Бога са проклети

пари получени без труд

и вярно, всяко злато свети,

но също тъй и вее студ...

 

...Накупили имот и ниви,

добитък в двора заревал-

жената и мъжът щастливи

се радвали на своя дял,

 

но дебнели край тях бедите

дошли от чуждите пари,

проклятията в тях укрити

по-зли от зверове били...

 

...Стихии адови отнесли

от нивите плодът зелен,

а след това мъжът донесли

без дъх, изстинал, вцепенен-

 

ухапала го змия люта

в сърцето право и затуй

издъхнал в същата минута,

без глас, без вопъл да се чуй...

 

Жалели както се полагало

година, две ли там,

а после щерката избягала

със някакъв си по харман.

 

Но оня почнал да я бие,

вместо да люби през нощта-

да каже майка и де крие

златото свое от света...

 

Не издържала тя, горкана

на кучешки такъв живот-

увиснала във утрин ранна

на ябълката като плод...

 

А после братът пък залюбил

невеста в летните нощя

и тъй и двамата погубил-

зачернил барем две къщя,

 

че бил мъжът и не от тия те

де нощем ги наляга сън-

заклани и със срамотиите

в ръце, намерили ги вън...

 

...По двора ходела жената

и си говорела сама

облечена съвсем чудато

със дрехите си от мома...

 

...Веднъж три дни не се подала-

разбили портите и там-

заклана тя във кръв лежала

като във дяволски курбан...

 

...Посбутахме главните сънни,

а мрака стреснат запищя

и хукна в дебрите бездънни

да вика страшните неща...

 

Сърпа на Месеца се сгуши

плашлив зад черния баир,

въздъхна дядо: Колко души

без труд видели са хаир?..

 

Едно време

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??